Дори и да обичаме някой винаги го нараняваме,независимо каква е причината ...най-боли когато нараняващ любим човек ,защото нараняваш и себе си ... Чустваш се най-злия човек тодава,разбираш че си наранил някого едва тогава като го погледнеш в очите и видиш горчевината от твоя плод който си посял.Колко можеш да наранчваш,човека които е готов на всичко за теб ,дори и да пожертва живота си ...осъзнатата грешка е коварно и болно нещо от което получаваш само и единствено скръб.Аз съм наранила през живота си единствено един човек за когото ми пука ,толкова много го обичам бих жертвала всичко за този човек,но вместо това всяка вечер го наранявах с бесмислени думи които изричах...След това разбирах каква грешка съм допуснала но вече беше късно за всякаква прошка...не не ме мрази този човек ,но аз се мразя и то много за това което правех всяка вечер....толкова много се раскаивах всяка вечер ... болеше ме ацки много ....

Искъм само да направя този човек най-щастливия и по някав начин да компенсирам случилото се ,дали само едно „съжелявам”ще свърши работа? Не мисля иска се много повече за да оправдая и поправя грешките си...Защо нараняваме най-близките в нашия живот?Защо вместо да ги правим щастливи ние все повече ги нараняваме, без да искаме? Не виждаме ли че така нараняваме и себе си?Защо не си вдигнем носа и не кажем смело”ние ще се променим от утре”,”ние можем”,”ние ще го направим”?Толкова ли ммного ни коства да се раздедем когато обичаме,с цялото си сърце и същество?Погледни проблема си в очите и си обещаи и на останалите „аз от утре съм друг” ,”аз ще съм много по добър човек за околните от колкото днеска”....Обичайте хората които ви заобикалят ,защото някой ден ще трябва да обичате себе си.....